Плуването е много стар спорт. Най-ранните доказателства са на скални рисунки отпреди 6000 г. Първите писмени доказателства са отпреди 2000 години. Гилгамеш, Илиадата и Одисеята са други източници, по които се съди за плуването като физическо занимание от дълбока древност.

Древните гърци не включват плуването в олимпийските игри, но го практикуват и често строят басейни в баните си. В Япония около 36 г. пр.н.е. се провеждат състезания по плуване между самураите, които са първите известни състезания по този спорт.

По време на Средновековието сред изискванията към рицарите е да могат да плуват, но това занимание постепенно запада, след като обществото става по-консервативно.

Старт на плуване на олимпийските игри 1904 г.
Първата национална плувна организация е създадена в Япония през 1603 г. Първият справочник по плуване „Изкуството на плуването“ (The Art of Swimming) е написан във Франция през 1696 г. Тази книга е преведена и на английски и се ползва много дълго време. Първият немски плувен клуб е създаден в Берлин през 1837 г.

През 1844 г. в Лондон се провежда състезание по плуване, в което участват и индианци. Докато всички останали плуват бруст, индианците плуват в стил, подобен на днешния свободен стил, който е значително по-бърз, и печелят лесно. При описанието на този стил се казва, че ръцете им се движат като вятърна мелница, а краката – нагоре и надолу.

Първият закрит плувен басейн е открит в Англия през 1862 г. Капитан Матю Уеб е първият човек, преплувал Ла Манша през 1875 г. Дължината от 34,21 km той преплува за 21 часа и 45 минути. В продължение на 31 г. след това никой друг не опитва да направи същото.

Плуването е сред олимпийските спортове на първите модерни олимпийски игри през 1896 г., но по онова време е открит само за мъже, които се състезават в 4 различни дисциплини. На жените е разрешено да се състезават едва на олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г.

Джони Вайсмюлер
Джони Вайсмюлер[3] (2 юни 1904 – 20 януари 1984) слага началото на нова златна ера в историята на плуването. Той е американски плувец и първият, преплувал 100 метра под 1 минута. Печели 5 златни олимпийски медала и 1 бронзов. Поставя 67 световни рекорда. След като приключва състезателната си кариера, става актьор, като играе ролята на Тарзан в 12 филма. Негово дело е известният характерен вик на Тарзан.

През 1928 г. за първи път се използва подводна фотография, за да се изследват движенията на спортистите. Различните стилове в плуването еволюират и се променят няколко пъти. През 1972 г. на олимпийските игри в Мюнхен Марк Шпиц поставя своеобразен рекорд. Той печели 7 златни медала със 7 световни рекорда. Майкъл Фелпс през 2004 г. е спортистът, който се доближава до този рекорд с 6 златни и 2 бронзови. На олимпийските игри в Пекин обаче през 2008 г. Майкъл печели 8 златни медали със 7 световни рекорда, като по този начин подобрява рекорда на Шпиц. Той също така държи рекорда по най-много златни олимпийски медала – 18, както и по най-голям брой олимпийски медала – 22.

Спортно плуване в България
Вижте също: Списък на плувните басейни на закрито в България с достъп за граждани
За началото на спортното плуване в България има 2 основни тези.[4] Първата (по-разпространена и официално приета) е, че то е родено на 28 септември 1931 г., когато в София на басейн „Дианабад“ се провеждат Балкански игри по плуване с участието на България и Гърция. Втората теза (по-слабо известна) сочи датата 18 май 1923 г., когато във Варна е учреден Български народен морски сговор (БНМС) – организацията, първа ръководила и администрирала плувния спорт в тогавашна България. Датата 18 май 1923 г. привлича все повече поддръжници. През 2008 година за първи път 18 май е честван във Варна. Основният недостатък на датата 28 септември 1931 г. е, че тя не е свързана с общобългарска плувна проява, докато 18 май 1923 е. Експерти предполагат, че датата 18 май 1923 година в крайна сметка ще надделее.

За историята на плуването в България има издадени няколко книги и десетки статии. Най-авторитетните познавачи и историци са доц. д-р Миролюб Кутинчев, Христофор Панайотов, доц. д-р Христо Константинов и д-р Иван Цанов.